ДОМЪТ НА ПЕНКО ЖЕКОВ

ДОМЪТ НА ПЕНКО ЖЕКОВ
Почти не минава ден, в който един висок мъж на видима възраст около 70, тръгва с колелото си (да не забравим кучето в кошницата!) от „Опълченска” към Морската градина. Маршрутът е един и същ толкова години. Домът – Градината - Басейна-Яхт клуба ... „Надолу е лесно, почти не завъртам педалите. Връщането е по-трудно, но с бутане, спирки за лаф-два с познати и неусетно съм си у дома. Един или два пъти в годината слизам с моторчето, колкото да го припаля и да поработи малко”, разказва бавно и увлекателно Пенко Жеков. Бате Пенко. Една от емблематичните фигури в яхт-клуб „Капитан Георги Георгиев - Порт Варна”. Научил на ветроходство и на любов към морето стотици деца от Варна. „Странно, толкова години отминаха, а „децата” (вече родители) още ме помнят. Тази зима получих неочаквани подаръци от мои възпитаници от преди 25-30 години”, добавя още по-увлекателно бате Пенко. Седнали сме на припек в топлия, слънчев ранен мартенски следобед на пейката пред яхтклуба.
Неусетно съм отново у дома. Хванах се за тези думи на 79-годишния ветроходец. Ако кажа, че не му личат - да излъжа като дърт циганин! Но пък няма как да не го развееш като поредно доказателство, че морето, ветрилата, яхтите, свободата консервират. И годините не личат много-много...
„Не мога да стоя в къщата. В клуба ми е по-добре. Все пак, 22 години съм работил тук, а и след пенсионирането през 1996 г. почти всеки ден съм тук. Имах един имот на „Галата”. Апетитен, на първа линия, до самия път. Какво да го правя, викам си? Я да го продам. Да, но имам и роднини в София, които като чуха и ... Почна се! Не можеш са го продадеш без наше съгласие и т.н. Проверих всичко, имам право да го продам и го продадох. Дори вече не помня къде се намира ... С парите реших да си купя яхтата”, неусетно подкара разговора към своята гордост Пенко Жеков.
„Посъбрахме информация от тук, от там. Много ми помогнаха Румен Кирчев, Жоро Гаша, Киро от Поморийския клуб. Киро пали БМВ-то и газ към Гърция, да купувам яхтата. Отидохме в Комотини, там бе първата от „одобрените”... Не я харесах, ама търговците тръгнаха да ме убеждават. Че като „запалих”! Тръгвайте, казвам им на тайфата, прибираме се! Ама, Пенко ... Аман-заман, тръгнахме към друго място. От пръв поглед харесах лодката, платих капаро и останалото го знаете”, с пламък в очите, ле-е-е-ко разпалено продължава разказа за историята на яхта „Дарина”.
Старият собственик на 11-метровата двумачтова красавица е англичанин. По думите му (в дует с брокера, как иначе!?) лодката е пресичала два пъти Атлантика, преди да акостира за дълго по гръцките пристанища. „И да не е пресичала - много важно! Лодката е поддържана перфектно - корпус, двигател, ветрила, електроника ... Няма да повярваш какви неща намерих, оставени на яхтата. Платна, шкоти, пълни комплекти инструменти, туби с масло за двигателя, прибори, дори тиган за китайска кухня. Като извадихме всичко, водолинията се вдигна неимоверно. Обикновено, при смяна на собствеността най-много да намериш ръждясали клещи и отверка”, диви се бате Пенко.
Home, sweet Home... Или - моят дом е моята крепост! За Пенко Жеков домът е край вълнолома. „Тук се чувствам перфектно. Ако времето позволява - излизам с „Дарина” на море. Много е мореходна! Миналото лято имам само два часа работа на двигателя... Дръпвам шкота на стаксела, автопилот и плаваме! Обратно - навивам с ролрифа, маневра и обратно в порта. Ако не плавам - слагам два котлета на скарата, бирата в хладилника, музика... Какво ми трябва повече? Тук срещам хората, с които ми е приятно да разменя няколко думи”.
Това е Пенко Жеков. Докато разговаряме, на пейката или в каюткомпанията на „Дарина”, не пропуска да спре някой от преминаващите членове на клуба и да даде съвет. „Състезателният календар на децата е много натоварен. Когато представителния отбор, заедно с треньора Камен Димитров са на регата, аз ще водя заниманията на останалите”, не се предава бате Пенко. Дългогодишен национален състезател в клас „Фин” през 60-те години на ХХ век, с едно залитане към „Кинефикация” (няколко години важен елемент в техническата поддръжка на варненските кина), 22 години на работа в яхт- клуб „Капитан Георги Георгиев-Порт Варна”, плюс още 14 след пенсия всеки ден в клуба. Една от емблематичните фигури в клуба. И не само! Лафовете му и вниманието и към най-дребния детайл предизвикват бурен смях, но и почит. Два примера за финал.
Годината е 1978, „Стела Поларис” е на поредно плаване в Гърция. Около гр. Касандра или незнайно къде из Северна Гърция, яхтата трябва да мине под мост. Ама червеят на съмнението гризе, че и отгоре! Пенко слиза на брега, качва се на моста, вързва един камък на въже за тежест, пуска до водата и мери. Около 80 см повече от височината на мачтата. Минават благополучно, а камъкът още седи на видно място в къщата му!
Десетина години по-късно. Започнала е руско-украинската инвазия на ветроходни яхти у нас. Наред с наистина класните ветроходци, тогава надойдоха абсолютни шампиони в пиенето на водка и още нещо. Късна лятна вечер в „Порт”-а. Залитаща братска фигура спира до онази същата пейка пред клуба и докладва: „Я капитан ІІ-ого ранга Краснознаменного Черноморского флота... А вы кто?” Бат Пенко го гле-е-е-да и простичко отговаря: „Я дворник!”
СТАНИСЛАВ ВИКТОРОВ
Снимките са от личния архив на Пенко Жеков. Те са предоставени на Росен Георгиев (средният син на Зъбата) и качени във Фейсбук.

Черноморски поход. Снимката е правена от нос Калиакра, 1954 г.

Николай Ценов, Андрей Стафунски, Николай Михайлов, Калин Георгиев, Бранимир Йовчев, Пенко Жеков, Петър Димитров, Иван Кирчев, 2007 г.

От ляво на дясно: Димитър Вълканов-Шмид, Иван Георгиев-Зъбата, Светлозар Тенев, Пенко Жеков, капитан Атанас Йонков, Васил Попов, капитан Никифор Герчев, Румен Кирчев, Митко Апостолов (Радио Варна), Димитър Райков

Росен Георгиев, Пенко Жеков, Боян Георгиев, Иван Георгиев-Зъбата, 1974 г.

Пенко Жеков, до него бъдещият генерал Димо Гяуров, на гротшкота - Иван Греков, 1975 г.

Подготовка на яхтите преди отплаване, 1967 г.

Бат`Пенко обучава..., 1958 г.

Морският клуб дефилира на първомайската манифестация във Варна през 1959 г.

05.05.2010г. 12:52ч.